Архитектура и политика : ceгашно състояние и бъдещо развитие на политиката на планиране на гр. София : Автореферат.

Abstract

София, столица в рамките на Европейския съюз (ЕС), се възприема като появяващ се главен център на Балканите. Наистина, столицата на България, е национална територия, която е люлка на цивилизацията. Както Виена се счита за столицата на Централна Европа, София се разглежда като появяващата се столица на Югоизточна Европа. Градът и общината имат стратегическо местоположение, както на национално, така и на европейско ниво. Основни транспортни пътища през Европа минават от тук. Историческите данни още повече допълват геофизическия контекст, който превръща града в политически стратегическо централно място. За да се подсилят съществуващите инфраструктури, като в същото време се зачита и запази геокултурното и природно наследство на града и общината бяха въведени законови инструменти за пространствено планиране, които да регулират развитието на града през следващите години. Това развитие трябва да е в съответствие с директивите на ЕС, целящи екологично целесъобразно благоустройство на града и неговата градска среда, както от гледна точка на балансирана икономика, така и на културно-историческото наследство. Връзката между архитектурата и политиката съществува от основаването на първите селища преди хилядолетия. Именно при това важно събитие от световната цивилизация е била въведена и впоследствие развита идеята за пространственото планиране. Така, от концептуална гледна точка, системите за пространственото планиране са въведени преди много време, независимо дали е било формално и/или неформално. Исторически погледнато, икономическите и социални йерархии са били добре дефинирани в селищата, независимо дали те са били обикновени села или укрепени градове.